Как да запомням английски думи и да не ги забравям

Научаваш двайсет нови думи. На следващия ден помниш десет, след три дни - пет, а след седмица ти е останала само онази, която ти се е сторила смешна. Оттам нататък обикновено идва изречението „аз просто имам слаба памет за думи“.

Почти сигурно нямаш. Забравянето не е грешка на паметта, а нормалната ѝ работа - и точно затова се преодолява с план, а не с повече воля. Ето какво знаем за него и кои пет неща наистина задържат една английска дума в главата ти.

Забравянето е крива, а не случайност

През 1880 г. немският психолог Херман Ебингхаус прави опит върху единствения човек, когото има подръка - себе си. Научава наизуст списъци, а след време сяда да ги научи отново и брои колко повторения са му нужни втория път.

Ако първия път е повторил списъка двайсет пъти, а втория - десет, значи половината работа е останала в главата му и не е трябвало да се върши пак. Точно този дял Ебингхаус нарича спестяване - и точно него измерва кривата отдолу.

Каква част от работата е спестена при второто учене

След 20 минути58%

След 1 час44%

След 9 часа36%

След 1 ден33%

След 2 дни28%

След 31 дни21%

Тази крива се цитира навсякъде, почти винаги сбъркано - като „след един ден забравяш две трети от наученото“. Три неща я правят по-скромна, отколкото изглежда:

• числата показват колко по-лесно върви второто учене, а не какъв процент от думите си спомняш;
• Ебингхаус учи безсмислени срички, а не истински думи, които значат нещо;
• изследваният е един човек - самият той.

Не числата са важни, а формата на кривата - и единственият извод, който тя носи: първото повторение трябва да е скоро. Не след месец, когато думата вече я няма, а докато още има какво да се спасява.

Защо преписването на думата двайсет пъти не помага

Защото не е учене, а преписване. Докато пишеш един и същ ред, думата влиза през очите и излиза през ръката, без да мине през паметта. Усещането е за свършена работа, резултатът - не.

Това е същият капан, за който писахме в пасивно и активно учене: всичко, при което информацията влиза, но нищо не излиза, се усеща като учене и не е.

Петте неща, които работят

1. Една среща не стига - трябват поне десет, и в изречение

През 2007 г. Стюарт Уеб проверява колко пъти трябва да срещнеш непозната дума, за да я усвоиш наистина. Дава на 121 учещи английски едни и същи думи - на едни по веднъж, на други по три, седем или десет пъти в различни текстове - и после мери не само дали знаят значението, а шест различни страни от познаването на думата: правопис, значение, с какви думи върви, граматика.

Изводът: с всяко увеличаване на срещите поне една страна от познанието се подобрява, а за същинско усвояване са нужни поне десет срещи в контекст.

На практика това значи, че списъкът „дума - превод“ не е безполезен, но сам по себе си е една среща. Останалите девет идват от текст, филм, песен, упражнение, разговор - навсякъде, където думата стои в изречение и върши работа.

2. Разпредели повторенията, вместо да ги трупаш наведнъж

Десет срещи в един следобед и десет срещи за три седмици не дават един и същ резултат. Обобщение на 839 сравнения от 317 експеримента показва, че разпределените във времето повторения вършат повече работа от струпаните - и това се потвърждава десетилетия наред.

По-полезното е кога точно. През 2008 г. екипът на Николас Сепеда проверява това върху над 1350 души: учат факти, връщат се на тях след пауза до три месеца и половина и се изпитват до година по-късно. Оптималната пауза зависи от това колко дълго искаш да помниш: тя е дял от самия срок - около 20-40 % от него при една седмица и около 5-10 % при една година.

На човешки език: колкото по-дълго искаш да знаеш думата, толкова по-дълги паузи ѝ трябват. За контролното следващата седмица паузите са ден-два. За език, който искаш да ти остане - седмици.

3. Изпитвай се, вместо да препрочиташ

Това е най-силното нещо в целия списък и затова му е посветена цяла статия. Накратко: да закриеш превода и да се опиташ да се сетиш е по-трудно от препрочитането и точно затова работи. Подробно - в пасивно и активно учене.

4. Казвай на глас - но не всичко

Думите, които произнасяш, докато учиш, се помнят по-добре от онези, които четеш наум. Ефектът е измерван многократно и предимството обикновено е между 10 и 20 %.

Тук има уловка, която повечето съвети пропускат: ефектът идва от открояването. Думата се помни, защото е различна от останалите на страницата. Прочетеш ли целия списък на глас, нищо не се откроява и предимството изчезва. Затова на глас се казват само трудните - петте, които все ти се изплъзват.

5. Използвай думата същия ден

Едно истинско изречение с новата дума е една от десетте срещи, при това най-силната - ти я изваждаш от паметта, вместо да я разпознаваш. Не е нужно да е пред човек: коментар под клип, съобщение до приятел, изречение на глас, докато миеш чиниите, или ред в дневника за думи. Всичко се брои.

Пробвай сам

Избери верния отговор.

She couldn't ___ the difference between the two words.Тя не можеше да различи двете думи.

saytellspeak

Кога да повтаряш: готов план

Изследването дава пропорция, не календар. Ето я, превърната в план, който се ползва - за дума, която искаш да знаеш след месец-два:

№	Кога	Какво правиш
1	същата вечер	закриваш превода и се сещаш сам
2	на следващия ден	само сгрешените
3	след 3 дни	съставяш изречение с думата
4	след седмица	срещаш я в текст или упражнение
5	след 2-3 седмици	сетиш ли се веднага, спираш дотук

Ако помагаш на дете

Всичко дотук важи еднакво за петнайсетгодишен и за четиресетгодишен - паметта работи по същия начин. Различна е само твоята роля, ако седиш до детето.

Първият подтик на всеки родител е да обяснява: какво значи думата, откъде идва, как се ползва. Обяснението обаче е точно онова, при което информацията влиза, а нищо не излиза - детето кима, ти си сигурен, че е разбрало, и след два дни думата я няма.

По-полезното е да си този, който изпитва: да закриеш превода, да попиташ „а как беше онази дума за…“, да поискаш изречение. Отнема по-малко време от обяснението и върши повече работа. А когато детето се запъне, тогава идва обяснението - и то се захваща, защото вече има за какво.

Как се връзва това с нашите материали

Помагалото „Английски 360°“ стъпва точно на първата точка: всяка дума минава през картинка, произношение, текст, в който наистина се среща, упражнение и преговор - тоест през няколко срещи в контекст, вместо през един ред в списък.

Ако предпочиташ първо да подредиш самия начин, по който учиш - разпределените повторения, дневника за думи, техниките за преговор - те са събрани в „Методи за учене на английски“.

Виж източницитеСкрий източниците

• Murre, J. M. J., & Dros, J. (2015). Replication and Analysis of Ebbinghaus' Forgetting Curve. PLOS ONE, 10(7), e0120644.
• Webb, S. (2007). The effects of repetition on vocabulary knowledge. Applied Linguistics, 28(1), 46-65.
• Cepeda, N. J., Pashler, H., Vul, E., Wixted, J. T., & Rohrer, D. (2006). Distributed practice in verbal recall tasks: A review and quantitative synthesis. Psychological Bulletin, 132(3), 354-380.
• Cepeda, N. J., Vul, E., Rohrer, D., Wixted, J. T., & Pashler, H. (2008). Spacing effects in learning: A temporal ridgeline of optimal retention. Psychological Science, 19(11), 1095-1102.
• MacLeod, C. M., & Bodner, G. E. (2017). The Production Effect in Memory. Current Directions in Psychological Science, 26(4), 390-395.