Детето учи, но забравя: защо става така

Детето учи, но забравя. Вечерта го виждаш над учебника дълго време. Прочита урока няколко пъти, подчертава, преговаря и накрая казва, че го знае. На другия ден не може да отговори на въпрос, който предишната вечер изглеждаше лесен.

При английския се усеща още по-силно. Думите са учени, правилото е познато, а когато трябва да се използват, сякаш ги няма.

Първата мисъл обикновено е, че детето има слаба памет или че не е внимавало. Почти никога не е това. Много по-често се бъркат две неща: да познаваш информацията и да можеш да си я спомниш сам.

Защо детето учи, но забравя още на следващия ден

Сцената е позната. Детето прочита определението веднъж. После още веднъж. На третия път думите вече звучат напълно познато и идва усещането „знам го“.

Затвори ли учебника обаче и трябва да обясни същото със свои думи, често блокира.

Причината е проста. Докато текстът е пред очите, той подсказва отговора. Разпознаваме информацията, без непременно да сме я запомнили достатъчно добре, за да я произведем сами.

При английския разликата личи веднага. Детето вижда although в списъка с думи и моментално се сеща, че значи „въпреки че“. Попиташ ли го обратното - как беше „въпреки че“ на английски - отговорът вече не идва толкова лесно. Това са две различни задачи и се учат поотделно.

Затова въпросът не е колко време детето стои над учебника, а какво прави през това време.

Препрочитането създава усещане за учене, без да проверява нищо

Препрочитането е удобно. Не иска усилие и създава усещане за напредък, защото с всяко следващо минаване материалът изглежда все по-познат. Същото важи за продължителното подчертаване и за преписването на цели страници.

Това не значи, че са безполезни. Прочитането е необходимо, когато детето за първи път се среща с урока. Проблемът идва, когато цялото учене остава само четене - разликата между пасивно и активно учене е точно тази.

Голям преглед на десет техники за учене, направен от Дънлоски и колеги през 2013 г., ги подрежда по това колко надеждно работят. Най-високата оценка получават две: упражняването с въпроси и разпределянето на ученето във времето. В най-ниската група попадат пет, сред които препрочитането и подчертаването - точно двете, на които учениците залагат най-много.

Оттук се променя и отношението към грешките. Ако детето не може да си спомни нещо, докато упражнява, това не е доказателство, че „не му се отдава“. Напротив

• вече знае коя точно част да повтори.

Паметта се тренира, когато детето се мъчи да си спомни

Най-полезният навик е и най-простият: след като научи нещо, детето маха източника пред себе си и се опитва да го възстанови по памет.

Може да отговори на въпроси. Може да напише каквото помни на празен лист. Може да ти разкаже урока. При английския може да преведе думите, без да гледа списъка, или да състави изречения с новата граматика.

Точно това са проверили Карпике и Рьодигер през 2008 г. - и то с чужди думи, което прави опита им особено близък до нашия случай. Студенти учат чуждоезикова лексика по четири начина. След като дадат верния отговор веднъж, едни продължават само да препрочитат думата, други продължават да се изпитват по нея. На по-късната проверка препрочитането не е донесло никаква разлика, а продължаването с изпитване - голяма.

Ученето не свършва в мига, в който отговорът е верен за първи път. Остава достъпно, когато е извадено от паметта няколко пъти.

На практика вместо:

прочети → прочети пак → прочети още веднъж

се пробва:

прочети → затвори → опитай се да си спомниш → провери → опитай пак

Второто се усеща по-трудно. Точно в това е ползата. Детето вече не гледа готовия отговор, а упражнява самото действие, което ще му трябва на контролното: да намери информацията само.

Ако искаш да покажеш на детето защо едни начини на учене работят по-добре от други и да си изгради собствена система, „Овладей твоя мозък“ събира тези техники на едно място, писани за ученици от 3. до 12. клас.

Една дълга вечер не замества връщането към материала

Другият познат сценарий: детето има много думи или голям урок, сяда вечерта и прекарва часове само с тях. В края на вечерта се справя добре. След седмица голяма част я няма.

Това е очаквано. Голямото обобщение на Сепеда и колеги от 2006 г. - 839 измервания от 317 експеримента - намира нещо много практично: колкото по-дълго искаш нещо да се помни, толкова по-раздалечени трябва да са повторенията. Материал, който трябва да издържи до контролно след две седмици, иска друг ритъм от материал за утре.

Не е нужен сложен график. Важното е материалът да се срещне отново след пауза.

Новите английски думи се упражняват днес, проверяват се пак след два-три дни и се връщат още веднъж по-късно. Старите думи не отпадат от програмата в мига, в който са научени веднъж. Как се прави това на практика сме описали подробно в как да запомням английски думи. Точно затова картите с въпроси и смесването на нов със стар материал вършат повече работа от дълъг списък, прочетен няколко пъти наведнъж.

При английския „знам думата“ не значи „мога да я използвам“

При езика има още нещо. Детето може да знае думата достатъчно, за да я преведе, но да не може да я вкара в изречение. Може да знае правилото, но да не го разпознае, когато задачата изглежда различно от упражнението в учебника.

Затова английският иска различни видове задачи. Ако новата дума е borrow, не стига само преводът. Детето може да:

• каже значението без подсказка;
• състави свое изречение с нея;
• избере между borrow и lend;
• я разпознае в текст;
• я използва отново след седмица.

Същото важи и за граматиката. От разпознаване на верния отговор сред няколко възможности детето постепенно стига до момента, в който само построява изречението.

Пробвай сам

Избери верния отговор.

Can I ___ your pen for a minute?Може ли да взема химикалката ти за малко?

borrowlendtake

Ако точно английският е мястото, където най-често чуваш „учих го, но го забравих“, „Методи за учене на английски“ е работна книга с конкретни подходи и упражнения за подреждане на ученето.

Какво да промениш още тази седмица

Няма нужда да сменяш цялата система наведнъж. Избери един предмет и пробвай няколко малки неща.

1. След прочитането учебникът се затваря. Детето казва какво помни със свои думи - на теб, ако е по-малко, или на лист, ако е по-голямо.
2. Въпросите идват преди повторното четене. Първо се опитва да отговори, чак после проверява какво е пропуснало.
3. Трудното се отделя. Няма нужда всеки път да се започва отначало - каквото не е дошло по памет, получава повече внимание.
4. Старото се връща в ученето. Преди новите думи - няколко стари. Преди новата тема - два въпроса от предишната.
5. Накрая има кратка проверка без помощ. Не „Разбра ли?“, а „Обясни ми трите най-важни неща“ или „Напиши петте думи“.
6. Гледаш начина на учене, не само часовете. Час над учебника не е автоматично час учене. По-полезният въпрос е колко пъти през това време детето е трябвало само да извади отговора от паметта си.

Има голяма разлика между дете, което не помни, и дете, което още не е намерило как да упражнява паметта си. Щом това стане ясно, се променя и разговорът вкъщи: вместо „Как може пак да си забравил?“ въпросът става „Как го учи и как да проверим дали е останало?“

Всичко дотук се прави вкъщи и не иска да се купува нищо. Ако обаче искаш детето да има цяла система, а не отделни навици, двете ни книги вършат точно това. „Овладей твоя мозък“ е за ученето изобщо: седем техники с кратки стъпки и примери по различни предмети, от математика до история. Написана е така, че детето да я ползва само, без да я чете от кора до кора. „Методи за учене на английски“ прави същото, но само за езика - работна книга с упражнения, лексика по нива и теми, най-честите грешки и списъците с неправилни глаголи и фрази.

Често задавани въпроси

Защо детето учи много, а после нищо не помни?

Обикновено причината не е липса на старание, а начинът на учене. Когато детето основно чете и препрочита, материалът изглежда познат, без да е научен достатъчно добре, за да бъде възпроизведен без помощ.

Как да помогна на детето да запомня по-добре?

След като прочете материала, нека затвори учебника и се опита да го разкаже, запише или да отговори на въпроси по памет. После проверява какво е пропуснал и повтаря точно него.

Колко пъти трябва да повтори урока, за да го запомни?

Няма един брой, който да важи за всеки материал и всяко дете. По-важно е повторенията да не са просто поредно прочитане, а да включват припомняне без подсказка и връщане към материала след пауза.

Защо детето забравя английските думи толкова бързо?

Прочитането на думата и превода ѝ рядко стига. Думата трябва да се извади от паметта без подсказка, да се използва в различни изречения и да се срещне отново след време.

Лоша памет ли има детето ми?

Забравянето само по себе си не говори за лоша памет. Преди такъв извод си струва да се погледне как учи и дали изобщо упражнява самостоятелното припомняне.

Виж източницитеСкрий източниците

• Dunlosky, J., Rawson, K. A., Marsh, E. J., Nathan, M. J., & Willingham, D. T. (2013). Improving Students' Learning With Effective Learning Techniques: Promising Directions From Cognitive and Educational Psychology. Psychological Science in the Public Interest, 14(1), 4-58. DOI: 10.1177/1529100612453266
• Karpicke, J. D., & Roediger, H. L. III (2008). The Critical Importance of Retrieval for Learning. Science, 319(5865), 966-968. DOI: 10.1126/science.1152408
• Cepeda, N. J., Pashler, H., Vul, E., Wixted, J. T., & Rohrer, D. (2006). Distributed Practice in Verbal Recall Tasks: A Review and Quantitative Synthesis. Psychological Bulletin, 132(3), 354-380. DOI: 10.1037/0033-2909.132.3.354